15 jul 2019, 10:20

За да си щастлив

  Poesía
1.7K 16 8

Какво е нужно, за да си щастлив...? -
В гора вековна мъничка полянка да намериш.
Покрита с незабравки, кремове и мъх ръждив.
Далеч от свят човешки, пълен с лицемерие...

Да припне катеричката от близкото дърво.
Дошла до твоите нозе да те погледне
с очи невинни на неземно същество.
Към теб ръчички, с лешник, да протегне.

Да знаеш, че си нужен някому на този свят,
дори когато си от ближните предаден.
Това те прави да си истински богат.
Единствено във миг такъв си с бога равен.

Животът се повтаря безпощадно всеки миг.
Сезоните във бяг неспирен се повтарят.
Ята бележат свършека на лятото с невидим вик.
Раздало цялото си злато, слънцето догаря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепен стих! Насладих се с голямо удоволствие! Браво, Младене!
  • Прекрасен стих!...Мъдро послание!...
  • Хубаво е и леко се възприема стихчето! Допир с други светове. Добре ми подейства! Може да се възприеме поучително !
  • Само величествената природа ни вдъхновява! "Животът се повтаря безпощадно всеки миг." Поздравления, прекрасен стих!
  • Красотата на природата се отразява в огледалото на човешката душа и тази възвишена симбиоза ни радва с философията на живота.Човек е омиротворен и получил прозрението на този миг,живее с жаждата, макар и да осъзнава, че без любов към другите,едва ли би докоснал божественото...
    Поздравления,Младен!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...