15 июл. 2019 г., 10:20

За да си щастлив 

  Поэзия
1380 16 9

Какво е нужно, за да си щастлив...? -
В гора вековна мъничка полянка да намериш.
Покрита с незабравки, кремове и мъх ръждив.
Далеч от свят човешки, пълен с лицемерие...

Да припне катеричката от близкото дърво.
Дошла до твоите нозе да те погледне
с очи невинни на неземно същество.
Към теб ръчички, с лешник, да протегне.

Да знаеш, че си нужен някому на този свят,
дори когато си от ближните предаден.
Това те прави да си истински богат.
Единствено във миг такъв си с бога равен.

Животът се повтаря безпощадно всеки миг.
Сезоните във бяг неспирен се повтарят.
Ята бележат свършека на лятото с невидим вик.
Раздало цялото си злато, слънцето догаря.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Великолепен стих! Насладих се с голямо удоволствие! Браво, Младене!
  • Прекрасен стих!...Мъдро послание!...
  • Хубаво е и леко се възприема стихчето! Допир с други светове. Добре ми подейства! Може да се възприеме поучително !
  • Само величествената природа ни вдъхновява! "Животът се повтаря безпощадно всеки миг." Поздравления, прекрасен стих!
  • Красотата на природата се отразява в огледалото на човешката душа и тази възвишена симбиоза ни радва с философията на живота.Човек е омиротворен и получил прозрението на този миг,живее с жаждата, макар и да осъзнава, че без любов към другите,едва ли би докоснал божественото...
    Поздравления,Младен!
  • Красива творба!Поздравления, Младене!
  • Гората е символ на спокойствие и релация между пространствените паралели!
    Катеричките са символ на духовното ни съзнание, съответно логическата приемственост и осмисляне!
    Гора пълна с друиди, феи, пикси, самодиви, дриади, нимфи, хелиади!
    Защото гората е мистична, един портал отвъд невидимото, когато всичко, в сенките оживява!
    Дървото на живота е дървото от Битие, наречено Тилия или още Липа!
    Дарява с вечен живот и изцеление!
    Дървото е още символ на доброто и злото, както аналогията с гората, а именно ден-нощ!
    През денят е приветлива и дружелюбна, но през нощта страшна и злокобна!
    Гората е отражение на Твореца, мир и покой!
    Браво Младене!
    Напълни ми душата!
  • Природата - Библията на живота.
    "... Да знаеш, че си нужен някому на този свят,
    дори когато си от ближните предаден.
    Това те прави да си истински богат.
    Единствено във миг такъв си с бога равен...."
  • Вълшебна гора! Спасително е да се потопим понякога в малко вълшебство. Понякога сме твърде заети да се порадваме на красотата. Би било прекрасно, ако градът представляваше една гора, тук-там с къщички, хората се срещат, говорят си. Спокойствие. Имаме интернет, само е нужно подходящо количество население чрез стимулиране на раждаемостта или обратното - което където е необходимо, и бихме постигнали този рай. Цялото стихотворение е много хубаво с богата, топла изразност и обещанието - само за миг да пристъпим в гората и красота ще ни обгърне.

    „Раздало цялото си злато, слънцето догаря.“

    Природата се раздава без остатък, хората трябва да се учим на това. Слънцето няма почивен ден, обедна почивка, отпуска. Хората имаме нужда от почивка от монотонна, интелектуално/физически ангажираща работа, но не бива да даваме почивка на човечността си. Понякога почивката от хората ни дарява с нова доза човечност, колкото и парадоксално да е това. Първичната природа - разкрила хармонията на света!
Предложения
: ??:??