15 июл. 2019 г., 10:20

За да си щастлив

1.7K 16 8

Какво е нужно, за да си щастлив...? -
В гора вековна мъничка полянка да намериш.
Покрита с незабравки, кремове и мъх ръждив.
Далеч от свят човешки, пълен с лицемерие...

Да припне катеричката от близкото дърво.
Дошла до твоите нозе да те погледне
с очи невинни на неземно същество.
Към теб ръчички, с лешник, да протегне.

Да знаеш, че си нужен някому на този свят,
дори когато си от ближните предаден.
Това те прави да си истински богат.
Единствено във миг такъв си с бога равен.

Животът се повтаря безпощадно всеки миг.
Сезоните във бяг неспирен се повтарят.
Ята бележат свършека на лятото с невидим вик.
Раздало цялото си злато, слънцето догаря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепен стих! Насладих се с голямо удоволствие! Браво, Младене!
  • Прекрасен стих!...Мъдро послание!...
  • Хубаво е и леко се възприема стихчето! Допир с други светове. Добре ми подейства! Може да се възприеме поучително !
  • Само величествената природа ни вдъхновява! "Животът се повтаря безпощадно всеки миг." Поздравления, прекрасен стих!
  • Красотата на природата се отразява в огледалото на човешката душа и тази възвишена симбиоза ни радва с философията на живота.Човек е омиротворен и получил прозрението на този миг,живее с жаждата, макар и да осъзнава, че без любов към другите,едва ли би докоснал божественото...
    Поздравления,Младен!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...