Какво е нужно, за да си щастлив...? -
В гора вековна мъничка полянка да намериш.
Покрита с незабравки, кремове и мъх ръждив.
Далеч от свят човешки, пълен с лицемерие...
Да припне катеричката от близкото дърво.
Дошла до твоите нозе да те погледне
с очи невинни на неземно същество.
Към теб ръчички, с лешник, да протегне.
Да знаеш, че си нужен някому на този свят,
дори когато си от ближните предаден.
Това те прави да си истински богат.
Единствено във миг такъв си с бога равен.
Животът се повтаря безпощадно всеки миг.
Сезоните във бяг неспирен се повтарят.
Ята бележат свършека на лятото с невидим вик.
Раздало цялото си злато, слънцето догаря.
© Младен Мисана Все права защищены