За да си спомня, затварям очи

Още си спомням нашата къща,

малка градинка, с много цветя,

споменът скъп още ме връща 
под ореха стар с големи листа.

Още си спомням моята люлка,
с която си мислех, че просто летя,
все по-високо, като светулка,
бях най-безстрашна от всички деца.

Бях тъй щастлива с близките хора,
имах и моите пъстри цветя,
имах летящата люлка на двора,
с която от горе гледах света.

Отдавна я няма нашата къща,
няма я люлката, ореха стар,
сграда бетонна тях ги погълна,
глътна ги сякаш безмилостен звяр!

От този спомен сърцето забързва,
за свидното място много боли,
детството мое с него се свързва,
за да го видя, затварям очи!