Още си спомням нашата къща,
малка градинка, с много цветя,
споменът скъп още ме връща
под ореха стар с големи листа.
Още си спомням моята люлка,
с която си мислех, че просто летя,
все по-високо, като светулка,
бях най-безстрашна от всички деца.
Бях тъй щастлива с близките хора,
имах и моите пъстри цветя,
имах летящата люлка на двора,
с която от горе гледах света. ...