BG-bodil (Люсил)
82 1459
17 feb 2011, 15:04

За да те спася, Сърце 

  Poesía
990 0 6

Тихо плачеш. Като раковина ограбена.

Нямо съдиш, че изтръгнах от теб

морски шепот, на който ти вярваше,

глас безпътен от мъртви вълни...

Беше пълна, но хвърлена, изоставена

във обречена вечност да бъдеш поет

с муза луда, която длъжна бях, трябваше

да измъкна. Макар да кървиш...

 

 

Виждам - празно си, глухо, отчаяно,

стомна паднала, ненужна, пропукана.

Обич чужда изтича през процепите ти

във изкаляни, глинени струйки...

Позволи ми наново да си изваяно,

топла амфора с любов пак просмукана...

Да обичаш, те моля, от мен започни ти,

че събудих съня ти, теб губейки...

© Люсил Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??