17 feb 2011, 15:04

За да те спася, Сърце

  Poesía
1.2K 0 6

Тихо плачеш. Като раковина ограбена.

Нямо съдиш, че изтръгнах от теб

морски шепот, на който ти вярваше,

глас безпътен от мъртви вълни...

Беше пълна, но хвърлена, изоставена

във обречена вечност да бъдеш поет

с муза луда, която длъжна бях, трябваше

да измъкна. Макар да кървиш...

 

 

Виждам - празно си, глухо, отчаяно,

стомна паднала, ненужна, пропукана.

Обич чужда изтича през процепите ти

във изкаляни, глинени струйки...

Позволи ми наново да си изваяно,

топла амфора с любов пак просмукана...

Да обичаш, те моля, от мен започни ти,

че събудих съня ти, теб губейки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...