BG-bodil (Люсил)
82 1459
Feb 17, 2011, 3:04 PM

За да те спася, Сърце 

  Poetry
1041 0 6
Тихо плачеш. Като раковина ограбена.
Нямо съдиш, че изтръгнах от теб
морски шепот, на който ти вярваше,
глас безпътен от мъртви вълни...
Беше пълна, но хвърлена, изоставена
във обречена вечност да бъдеш поет
с муза луда, която длъжна бях, трябваше
да измъкна. Макар да кървиш...
Виждам - празно си, глухо, отчаяно,
стомна паднала, ненужна, пропукана.
Обич чужда изтича през процепите ти
във изкаляни, глинени струйки... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Random works

More works »