Feb 17, 2011, 3:04 PM

За да те спася, Сърце

  Poetry
1.2K 0 6

Тихо плачеш. Като раковина ограбена.

Нямо съдиш, че изтръгнах от теб

морски шепот, на който ти вярваше,

глас безпътен от мъртви вълни...

Беше пълна, но хвърлена, изоставена

във обречена вечност да бъдеш поет

с муза луда, която длъжна бях, трябваше

да измъкна. Макар да кървиш...

 

 

Виждам - празно си, глухо, отчаяно,

стомна паднала, ненужна, пропукана.

Обич чужда изтича през процепите ти

във изкаляни, глинени струйки...

Позволи ми наново да си изваяно,

топла амфора с любов пак просмукана...

Да обичаш, те моля, от мен започни ти,

че събудих съня ти, теб губейки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...