BG-bodil (Люсил) BG-bodil (Люсил)
1 82
Feb 17, 2011, 3:04 PM

За да те спася, Сърце

  Poetry
1.2K 0 6

Тихо плачеш. Като раковина ограбена.

Нямо съдиш, че изтръгнах от теб

морски шепот, на който ти вярваше,

глас безпътен от мъртви вълни...

Беше пълна, но хвърлена, изоставена

във обречена вечност да бъдеш поет

с муза луда, която длъжна бях, трябваше

да измъкна. Макар да кървиш...

 

 

Виждам - празно си, глухо, отчаяно,

стомна паднала, ненужна, пропукана.

Обич чужда изтича през процепите ти

във изкаляни, глинени струйки...

Позволи ми наново да си изваяно,

топла амфора с любов пак просмукана...

Да обичаш, те моля, от мен започни ти,

че събудих съня ти, теб губейки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0