Feb 17, 2011, 3:04 PM

За да те спася, Сърце

  Poetry
1.2K 0 6

Тихо плачеш. Като раковина ограбена.

Нямо съдиш, че изтръгнах от теб

морски шепот, на който ти вярваше,

глас безпътен от мъртви вълни...

Беше пълна, но хвърлена, изоставена

във обречена вечност да бъдеш поет

с муза луда, която длъжна бях, трябваше

да измъкна. Макар да кървиш...

 

 

Виждам - празно си, глухо, отчаяно,

стомна паднала, ненужна, пропукана.

Обич чужда изтича през процепите ти

във изкаляни, глинени струйки...

Позволи ми наново да си изваяно,

топла амфора с любов пак просмукана...

Да обичаш, те моля, от мен започни ти,

че събудих съня ти, теб губейки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люсил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...