За да те спася, Сърце
1.2K
0
6
Тихо плачеш. Като раковина ограбена.
Нямо съдиш, че изтръгнах от теб
морски шепот, на който ти вярваше,
глас безпътен от мъртви вълни...
Беше пълна, но хвърлена, изоставена
във обречена вечност да бъдеш поет
с муза луда, която длъжна бях, трябваше
да измъкна. Макар да кървиш...
Виждам - празно си, глухо, отчаяно,
стомна паднала, ненужна, пропукана.
Обич чужда изтича през процепите ти
във изкаляни, глинени струйки...
Позволи ми наново да си изваяно,
топла амфора с любов пак просмукана...
Да обичаш, те моля, от мен започни ти,
че събудих съня ти, теб губейки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
