За да ти позволя да ме достигнеш... (Камбанено прошепвай ме)
За да ти позволя да ме достигнеш...
(Камбанено прошепвай ме)
Като кървава пита
се търкулна
луната
и изпърха с криле
на премръзнали
птици.
Листопадно
шумоляха завесите.
И изтръпваха
в чистия
тъжен сняг
на звездите...
...
Ръцете ми са
сухи
бели клони,
прегръщащи се
с вярата ни кръстова.
Камбанено прошепвай ме.
Безименна.
Във мрака непрогледен
замириса
на топла пръст.
И смърт.
И липси.
А ти ме измълчаваше
със вик,
понесъл
на плещùте си
небе гранитно.
Смехът ти
прокънтя като
плесник,
залута се из мен
многовалентно.
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.
За да ти позволя да ме
достигнеш...
© Елмира Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Стиховете ти имат душа, Елмира!
-
За втори път се връщам...
Не мога да коментирам...
Разнищи ме...
!!! -
Извинявам се, ама така го видях:
Многовалентно
"Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
За да ти позволя
да ме достигнеш..."
Поздрави. -
Има моменти, когато на човек и една дума му стига...Това си е стон на камбана и дълго остава да звъни! Аз ти благодаря! Зем.
-
,,И разпилявам пепелта си
с ветровете.
За да ти позволя да ме
достигнеш...''
!!! -
!!!
Невероятно е! -
Чета те,Елмира ! Не спираш да ме удивляваш!
-
А ти ме измълчаваше
със вик,
понесъл
на плещùте си
небе гранитно.
Тежи като гранит стиха ти!
Поздравления за поредния силен стих! -
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Поздравления! -
хареса ми
Поздрав! -
харесах ,Елмира
-
Аплодирам!
-
И разпилявам пепелта си
с ветровете.
Силно! -
Много силен стих!
"Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие."
Поздравления, Елмира!
-
"А ти ме измълчаваше със вик" - без думи!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
