За да ти позволя да ме достигнеш... (Камбанено прошепвай ме)
За да ти позволя да ме достигнеш...
(Камбанено прошепвай ме)
Като кървава пита
се търкулна
луната
и изпърха с криле
на премръзнали
птици.
Листопадно
шумоляха завесите.
И изтръпваха
в чистия
тъжен сняг
на звездите...
...
Ръцете ми са
сухи
бели клони,
прегръщащи се
с вярата ни кръстова.
Камбанено прошепвай ме.
Безименна.
Във мрака непрогледен
замириса
на топла пръст.
И смърт.
И липси.
А ти ме измълчаваше
със вик,
понесъл
на плещùте си
небе гранитно.
Смехът ти
прокънтя като
плесник,
залута се из мен
многовалентно.
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.
За да ти позволя да ме
достигнеш...
© Елмира Митева All rights reserved.
