Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
7.11.2008 г., 11:55 ч.

За да ти позволя да ме достигнеш... (Камбанено прошепвай ме) 

  Поезия » Философска
1447 0 15

За да ти позволя да ме достигнеш...

(Камбанено прошепвай ме)

 

Като кървава пита

се търкулна

луната

и изпърха с криле

на премръзнали

птици.

Листопадно

шумоляха завесите.

И изтръпваха

в чистия

тъжен сняг

на звездите...

...

Ръцете ми са

сухи

бели клони,

прегръщащи се

с вярата ни кръстова.

Камбанено прошепвай ме.

Безименна.

Във мрака непрогледен

замириса

на топла пръст.

И смърт.

И липси.

А ти ме измълчаваше

със вик,

понесъл

на плещùте си

небе гранитно.

Смехът ти

прокънтя като

плесник,

залута се из мен

многовалентно.

Не спирай да ме срещаш

в миг безвремие.

Аз любя се със огъня.

Неспирно.

И разпилявам пепелта си

с ветровете.

За да ти позволя да ме

достигнеш...

© Елмира Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??