24 feb 2011, 14:50

За да узрява истина 

  Poesía » Filosófica
496 0 3

Изрекох тиха изповед пред корена,

от който беше вярата поникнала,

в сърцето си положих я – реликва...

отключен стон от раклата на спомена!

 

От лудостта на мъдрия отпих!

Премъдър бях на лудия с мечтите!

Прогледнах не на слепия с очите,

но скрити тайнства тъй и не открих!

 

Съдбата моя пътьом бе покълнвала,

със огън от орисници написана!

Събирах с трепет хлебните ù кълнове,

за да узряват в стиховете истини!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??