24 feb 2011, 14:50

За да узрява истина

648 0 3

Изрекох тиха изповед пред корена,

от който беше вярата поникнала,

в сърцето си положих я – реликва...

отключен стон от раклата на спомена!

 

От лудостта на мъдрия отпих!

Премъдър бях на лудия с мечтите!

Прогледнах не на слепия с очите,

но скрити тайнства тъй и не открих!

 

Съдбата моя пътьом бе покълнвала,

със огън от орисници написана!

Събирах с трепет хлебните ù кълнове,

за да узряват в стиховете истини!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...