24 февр. 2011 г., 14:50

За да узрява истина 

  Поэзия » Философская
495 0 3

Изрекох тиха изповед пред корена,

от който беше вярата поникнала,

в сърцето си положих я – реликва...

отключен стон от раклата на спомена!

 

От лудостта на мъдрия отпих!

Премъдър бях на лудия с мечтите!

Прогледнах не на слепия с очите,

но скрити тайнства тъй и не открих!

 

Съдбата моя пътьом бе покълнвала,

със огън от орисници написана!

Събирах с трепет хлебните ù кълнове,

за да узряват в стиховете истини!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??