Feb 24, 2011, 2:50 PM

За да узрява истина 

  Poetry » Phylosophy
499 0 3

Изрекох тиха изповед пред корена,

от който беше вярата поникнала,

в сърцето си положих я – реликва...

отключен стон от раклата на спомена!

 

От лудостта на мъдрия отпих!

Премъдър бях на лудия с мечтите!

Прогледнах не на слепия с очите,

но скрити тайнства тъй и не открих!

 

Съдбата моя пътьом бе покълнвала,

със огън от орисници написана!

Събирах с трепет хлебните ù кълнове,

за да узряват в стиховете истини!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??