28 mar 2020, 16:09

За да виждаме повече

  Poesía » Otra
900 2 3

Пише ръката Му тъжна история,

гравира Той разказ във всяко сърце.

Мигом разбърка се всяко условие,

до дъно потъна омастиленото перце.

 

Дай ни очи, за да виждаме повече

зад ужаса страшен, който пълзи.

Смъртта се протяга към тебе, човече,

времето милост е – Той промълви.

 

Капчица капе от лозата разплакана,

капчица мокри по всяко сърце.

През разкаяние, с дрипи, очаквано

молим да видим разцъфналото цветче.

 

Във време на съд милостта ни говори –

Във време на съд милостта ни шепти –

дай ни очи, за да виждаме повече,

във време на съд, моля Те, дай ни очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз ти благодаря, Мария за топлинката която усещам в стиховете ти!
    Пожелавам ти вдъхновена творческа вечер и много успехи!
    Бъди благословена мила, Мария!

    "Капчица капе от лозата разплакана,

    капчица мокри по всяко сърце.

    През разкаяние, с дрипи, очаквано

    молим да видим разцъфналото цветче."
  • Катя, сърдечно благодаря за твоята оценка и присъствие!
  • Докосваш с поезията си, Мария! Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...