Пише ръката Му тъжна история,
гравира Той разказ във всяко сърце.
Мигом разбърка се всяко условие,
до дъно потъна омастиленото перце.
Дай ни очи, за да виждаме повече
зад ужаса страшен, който пълзи.
Смъртта се протяга към тебе, човече,
времето милост е – Той промълви.
Капчица капе от лозата разплакана,
капчица мокри по всяко сърце.
През разкаяние, с дрипи, очаквано
молим да видим разцъфналото цветче. ...