За да виждаме повече
Пише ръката Му тъжна история,
гравира Той разказ във всяко сърце.
Мигом разбърка се всяко условие,
до дъно потъна омастиленото перце.
Дай ни очи, за да виждаме повече
зад ужаса страшен, който пълзи.
Смъртта се протяга към тебе, човече,
времето милост е – Той промълви.
Капчица капе от лозата разплакана,
капчица мокри по всяко сърце.
През разкаяние, с дрипи, очаквано
молим да видим разцъфналото цветче.
Във време на съд милостта ни говори –
Във време на съд милостта ни шепти –
дай ни очи, за да виждаме повече,
във време на съд, моля Те, дай ни очи.
© Мария All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Катя, сърдечно благодаря за твоята оценка и присъствие!
-
Докосваш с поезията си, Мария! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пожелавам ти вдъхновена творческа вечер и много успехи!
Бъди благословена мила, Мария!
"Капчица капе от лозата разплакана,
капчица мокри по всяко сърце.
През разкаяние, с дрипи, очаквано
молим да видим разцъфналото цветче."