Те са сиви. Отчайващо скучни.
Уж ме гледат, а... нищо не виждат.
Някои даже не са се научили
как се маха с ръка. За довиждане.
Пият бавно. И бавно говорят.
Сякаш мога да чакам безкрайно.
С ей такива ме хваща умора
и не мога за миг да ги трая.
Ставам, тръгвам. Изпращат ме тъжно.
Поглед, сметка и пито-платено.
Джентълмени, по-мъжки се дръжте!
Пък макар и да сте наранени. ...