16 abr 2008, 17:01

За добро 

  Poesía » De amor
1698 1 29
Попитах вятъра къде да те намеря...
Не си ли жълто есенно листо?
Когато е студено и треперя,
да ме завиеш, да ме стоплиш. Ах, дано!

Попитах слънцето къде да те открия...
Не си ли лъч, раздаващ топлина?
Когато е студено, да се свия
в усмивката ти. Да и да!

Луната питах где ли теб те има...
Не си ли златно - грееща звезда?
Настъпи ли смразяващата зима,
с дъх да я стопиш. Нали така?

Земята питах где ли да те диря...
Не си ли цвете, остров или плод?
Когато ми е тъжно, да се скрия
сред твоята природа. Ех, живот!

Небето не можа да отговори
дали си птица, литнала към мен,
крилете си, която ще разтвори,
докосна ли я. Ден благословен!

Попитах аз и цялата Вселена!
Не те познава... Господи, защо?
Трябвало самичка да те взема
от всичко туй. Дано е за добро!...

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??