16.04.2008 г., 17:01 ч.

За добро 

  Поезия » Любовна
1700 1 29
Попитах вятъра къде да те намеря...
Не си ли жълто есенно листо?
Когато е студено и треперя,
да ме завиеш, да ме стоплиш. Ах, дано!

Попитах слънцето къде да те открия...
Не си ли лъч, раздаващ топлина?
Когато е студено, да се свия
в усмивката ти. Да и да!

Луната питах где ли теб те има...
Не си ли златно - грееща звезда?
Настъпи ли смразяващата зима,
с дъх да я стопиш. Нали така?

Земята питах где ли да те диря...
Не си ли цвете, остров или плод?
Когато ми е тъжно, да се скрия
сред твоята природа. Ех, живот!

Небето не можа да отговори
дали си птица, литнала към мен,
крилете си, която ще разтвори,
докосна ли я. Ден благословен!

Попитах аз и цялата Вселена!
Не те познава... Господи, защо?
Трябвало самичка да те взема
от всичко туй. Дано е за добро!...

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??