За добро
Попитах вятъра къде да те намеря...
Не си ли жълто есенно листо?
Когато е студено и треперя,
да ме завиеш, да ме стоплиш. Ах, дано!
Попитах слънцето къде да те открия...
Не си ли лъч, раздаващ топлина?
Когато е студено, да се свия
в усмивката ти. Да и да!
Луната питах где ли теб те има...
Не си ли златно - грееща звезда?
Настъпи ли смразяващата зима,
с дъх да я стопиш. Нали така?
Земята питах где ли да те диря...
Не си ли цвете, остров или плод?
Когато ми е тъжно, да се скрия
сред твоята природа. Ех, живот!
Небето не можа да отговори
дали си птица, литнала към мен,
крилете си, която ще разтвори,
докосна ли я. Ден благословен!
Попитах аз и цялата Вселена!
Не те познава... Господи, защо?
Трябвало самичка да те взема
от всичко туй. Дано е за добро!...
Не си ли жълто есенно листо?
Когато е студено и треперя,
да ме завиеш, да ме стоплиш. Ах, дано!
Попитах слънцето къде да те открия...
Не си ли лъч, раздаващ топлина?
Когато е студено, да се свия
в усмивката ти. Да и да!
Луната питах где ли теб те има...
Не си ли златно - грееща звезда?
Настъпи ли смразяващата зима,
с дъх да я стопиш. Нали така?
Земята питах где ли да те диря...
Не си ли цвете, остров или плод?
Когато ми е тъжно, да се скрия
сред твоята природа. Ех, живот!
Небето не можа да отговори
дали си птица, литнала към мен,
крилете си, която ще разтвори,
докосна ли я. Ден благословен!
Попитах аз и цялата Вселена!
Не те познава... Господи, защо?
Трябвало самичка да те взема
от всичко туй. Дано е за добро!...
© Васка Мадарова All rights reserved.
Много хубаво пишеш, Васи!!!
