За довиждане

И после мъка не останала, 

в ума ни тихичко мълчи. 

Две думи не доизговорени, 

кат въглени догарят и горчи.

И ето смеят се лицата, 

но само маски са това. 

Отдолу свиват се сърцата

и тъне в мрак и самота. 

Ще мине някой месец, 

може би година. 

При нас ще дойдеш пак с усмивка на уста. 

За да те прегърнем мили сине. 

Теб, твоите дечица и жена.