И после мъка не останала,
в ума ни тихичко мълчи.
Две думи не доизговорени,
кат въглени догарят и горчи.
И ето смеят се лицата,
но само маски са това.
Отдолу свиват се сърцата
и тъне в мрак и самота.
Ще мине някой месец,
може би година.
При нас ще дойдеш пак с усмивка на уста.
За да те прегърнем мили сине.
Теб, твоите дечица и жена.
© Надя Калинова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
