За довиждане
И после мъка не останала,
в ума ни тихичко мълчи.
Две думи не доизговорени,
кат въглени догарят и горчи.
И ето смеят се лицата,
но само маски са това.
Отдолу свиват се сърцата
и тъне в мрак и самота.
Ще мине някой месец,
може би година.
При нас ще дойдеш пак с усмивка на уста.
За да те прегърнем мили сине.
Теб, твоите дечица и жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Калинова Все права защищены
