2 oct 2018, 2:47  

За думите

  Poesía » Otra
590 1 6

Ако аз имах всичките думи,

всички думи в моята торба,

ще разлея ги в музика, струни –

чудна арфа обляла света.

 

Всяка дума нюанс е и нота –

носи смисъл, магия, заряд.

Тя на разума зрелия плод е,

но и гръмва, взривява – снаряд.

 

Тя разкъсва, насилва и бие,

и залива със злост от ведро.

Но и радва, погалва и крие

тайнство в себе си – нежно, добро.

 

Казват "думата – хвърлен е камък",

ала в "блато – житейското" той,

щом цамбурне, угаснал е пламък,

после кръгове тръгват безброй.

 

Всяка дума си има посока,

има цел, има сила и мощ.

Нека вече не бъдем жестоки,

а изваем словесен разкош!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Честит Ден на поезията на всички пишещи и четящи в сайта! Бъдете здрави и вдъхновени!

Comentarios

Comentarios

  • Благодарско Марги, Илияна, Светулка, Вики, Ани! Думите са нашите суровини от които сътворяваме - желая ви богатство от думи, образност, хрумки и форми, които да претворите в прекрасни стихове!
  • Хубаво послание, Данаил..
  • Много красив финал и като цяло ми хареса стихотворението ти. Данаил! Поздрави!
  • Честит празник!
    Букет от дъхави слова
    подарил си на света,
    нежно погалили слуха
    цяр за немирната душа.
  • Честит празник и благодаря за прекрасните рими!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...