Ако аз имах всичките думи,
всички думи в моята торба,
ще разлея ги в музика, струни –
чудна арфа обляла света.
Всяка дума нюанс е и нота –
носи смисъл, магия, заряд.
Тя на разума зрелия плод е,
но и гръмва, взривява – снаряд.
Тя разкъсва, насилва и бие,
и залива със злост от ведро.
Но и радва, погалва и крие
тайнство в себе си – нежно, добро.
Казват "думата – хвърлен е камък",
ала в "блато – житейското" той,
щом цамбурне, угаснал е пламък,
после кръгове тръгват безброй.
Всяка дума си има посока,
има цел, има сила и мощ.
Нека вече не бъдем жестоки,
а изваем словесен разкош!
© Данаил Таков Всички права запазени