2.10.2018 г., 2:47  

За думите

588 1 6

Ако аз имах всичките думи,

всички думи в моята торба,

ще разлея ги в музика, струни –

чудна арфа обляла света.

 

Всяка дума нюанс е и нота –

носи смисъл, магия, заряд.

Тя на разума зрелия плод е,

но и гръмва, взривява – снаряд.

 

Тя разкъсва, насилва и бие,

и залива със злост от ведро.

Но и радва, погалва и крие

тайнство в себе си – нежно, добро.

 

Казват "думата – хвърлен е камък",

ала в "блато – житейското" той,

щом цамбурне, угаснал е пламък,

после кръгове тръгват безброй.

 

Всяка дума си има посока,

има цел, има сила и мощ.

Нека вече не бъдем жестоки,

а изваем словесен разкош!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Честит Ден на поезията на всички пишещи и четящи в сайта! Бъдете здрави и вдъхновени!

Коментари

Коментари

  • Благодарско Марги, Илияна, Светулка, Вики, Ани! Думите са нашите суровини от които сътворяваме - желая ви богатство от думи, образност, хрумки и форми, които да претворите в прекрасни стихове!
  • Хубаво послание, Данаил..
  • Много красив финал и като цяло ми хареса стихотворението ти. Данаил! Поздрави!
  • Честит празник!
    Букет от дъхави слова
    подарил си на света,
    нежно погалили слуха
    цяр за немирната душа.
  • Честит празник и благодаря за прекрасните рими!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...