7 feb 2008, 16:09

за думите, направени от пластмаса

  Poesía » Otra
900 0 4
за думите,
направени
от
пластмаса

и

вечерите,
прекарани
в очакване
на Човекът
да ти се обади,

после
идва
разочарованието
от това, че
Човекът
всъщност
не
е
Човекът,
а е просто човек,
от това, че
си учил по
философия, че
животът ти
няма смисъл,
от това, че
някакъв близък
човек се преструва,
че не те познава,
като дошъл
от Северния Полюс,
от това, че
има само
не-взаимна любов
за
теб,



каква хубава
дума
е
разочарование,
като я
разбиеш
на малки
частички,
се
получава

раз - о - чар - о - ва- ни- е,

значи
чарът
вече
липсва,

задраскали
сме о-тата,
които
стоят
пред и
зад чар,
защото твърде
много го
притискат,
а чар
се нуждае
от лично
пространство,

междувременно
сме хвърлили
кокал на
раз и
то се е
скрило
някъде в
храстите
и доволно
гризе
кокала си,

ва
спи
кротко
в шкафа,

ни
участва
в кампанията
за спасяване
на пингвини,

а
е
се превръща
в синоним на
съществуването ти,
което, както
вече знаеш
от урока по
философия,
е
напълно безсмислено,


каква, по дяволите,
е
тази дума,
разочарование...

кой я измисли
и
какво означава,
какви са
страничните
и ефекти?

това е дума
от пластмаса,
не се разлага,
създадена е
от теб самия,
означава, че
се доверяваш
ненужно много,
лоша стратегия,
драги,
ефектът й върху
плоскостта на
мускула ти,
сърце, твърде
много си личи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нестандартно и интересно,
    дори изстрадано някак...
  • Осъзнаването, че няма смисъл... и въпреки това продължаваме, нали. Инстинктът за самосъхранение и другите инстинкти ни държат живи, самозаблуждавайки се, че въпреки всичко... Но!
  • ихааа,беше ми интересно да го прочета!Хареса ми!Поздрав!
  • Оригиналнооо! Верно ти думам...
    Евала, котако!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....