Feb 7, 2008, 4:09 PM

за думите, направени от пластмаса

  Poetry » Other
893 0 4
за думите,
направени
от
пластмаса

и

вечерите,
прекарани
в очакване
на Човекът
да ти се обади,

после
идва
разочарованието
от това, че
Човекът
всъщност
не
е
Човекът,
а е просто човек,
от това, че
си учил по
философия, че
животът ти
няма смисъл,
от това, че
някакъв близък
човек се преструва,
че не те познава,
като дошъл
от Северния Полюс,
от това, че
има само
не-взаимна любов
за
теб,



каква хубава
дума
е
разочарование,
като я
разбиеш
на малки
частички,
се
получава

раз - о - чар - о - ва- ни- е,

значи
чарът
вече
липсва,

задраскали
сме о-тата,
които
стоят
пред и
зад чар,
защото твърде
много го
притискат,
а чар
се нуждае
от лично
пространство,

междувременно
сме хвърлили
кокал на
раз и
то се е
скрило
някъде в
храстите
и доволно
гризе
кокала си,

ва
спи
кротко
в шкафа,

ни
участва
в кампанията
за спасяване
на пингвини,

а
е
се превръща
в синоним на
съществуването ти,
което, както
вече знаеш
от урока по
философия,
е
напълно безсмислено,


каква, по дяволите,
е
тази дума,
разочарование...

кой я измисли
и
какво означава,
какви са
страничните
и ефекти?

това е дума
от пластмаса,
не се разлага,
създадена е
от теб самия,
означава, че
се доверяваш
ненужно много,
лоша стратегия,
драги,
ефектът й върху
плоскостта на
мускула ти,
сърце, твърде
много си личи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нестандартно и интересно,
    дори изстрадано някак...
  • Осъзнаването, че няма смисъл... и въпреки това продължаваме, нали. Инстинктът за самосъхранение и другите инстинкти ни държат живи, самозаблуждавайки се, че въпреки всичко... Но!
  • ихааа,беше ми интересно да го прочета!Хареса ми!Поздрав!
  • Оригиналнооо! Верно ти думам...
    Евала, котако!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...