7.02.2008 г., 16:09

за думите, направени от пластмаса

892 0 4
за думите,
направени
от
пластмаса

и

вечерите,
прекарани
в очакване
на Човекът
да ти се обади,

после
идва
разочарованието
от това, че
Човекът
всъщност
не
е
Човекът,
а е просто човек,
от това, че
си учил по
философия, че
животът ти
няма смисъл,
от това, че
някакъв близък
човек се преструва,
че не те познава,
като дошъл
от Северния Полюс,
от това, че
има само
не-взаимна любов
за
теб,



каква хубава
дума
е
разочарование,
като я
разбиеш
на малки
частички,
се
получава

раз - о - чар - о - ва- ни- е,

значи
чарът
вече
липсва,

задраскали
сме о-тата,
които
стоят
пред и
зад чар,
защото твърде
много го
притискат,
а чар
се нуждае
от лично
пространство,

междувременно
сме хвърлили
кокал на
раз и
то се е
скрило
някъде в
храстите
и доволно
гризе
кокала си,

ва
спи
кротко
в шкафа,

ни
участва
в кампанията
за спасяване
на пингвини,

а
е
се превръща
в синоним на
съществуването ти,
което, както
вече знаеш
от урока по
философия,
е
напълно безсмислено,


каква, по дяволите,
е
тази дума,
разочарование...

кой я измисли
и
какво означава,
какви са
страничните
и ефекти?

това е дума
от пластмаса,
не се разлага,
създадена е
от теб самия,
означава, че
се доверяваш
ненужно много,
лоша стратегия,
драги,
ефектът й върху
плоскостта на
мускула ти,
сърце, твърде
много си личи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нестандартно и интересно,
    дори изстрадано някак...
  • Осъзнаването, че няма смисъл... и въпреки това продължаваме, нали. Инстинктът за самосъхранение и другите инстинкти ни държат живи, самозаблуждавайки се, че въпреки всичко... Но!
  • ихааа,беше ми интересно да го прочета!Хареса ми!Поздрав!
  • Оригиналнооо! Верно ти думам...
    Евала, котако!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...