6 may 2010, 16:26

За дъщеря ми (хайку)

2.2K 1 13

 

Мойта дъщеря - 

песен във сърцето ми,

невинен ангел.

 

 

Недовършен стих,

адажио във бяло -

литнала мечта.

 

 

Пъстра калинка,

котешка грациозност,

помъдрял славей.

 

 

Рачешки  щипки,

прегръдка на паяче,

корабна мачта.

 

 

Душа ранима,

лабиринт от пътеки -

обич безкрайна.

 

 

Котва в сърцето,

окована с верига -

вечна надежда!

 

 

 

 

 

http://vbox7.com/play:ab453e4a

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...