Черна_Роза (Жулиета Великова) Черна_Роза (Жулиета Великова)
4 132
6 may 2010, 16:26

За дъщеря ми (хайку)

2.2K 1 13

 

Мойта дъщеря - 

песен във сърцето ми,

невинен ангел.

 

 

Недовършен стих,

адажио във бяло -

литнала мечта.

 

 

Пъстра калинка,

котешка грациозност,

помъдрял славей.

 

 

Рачешки  щипки,

прегръдка на паяче,

корабна мачта.

 

 

Душа ранима,

лабиринт от пътеки -

обич безкрайна.

 

 

Котва в сърцето,

окована с верига -

вечна надежда!

 

 

 

 

 

http://vbox7.com/play:ab453e4a

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0