6 мая 2010 г., 16:26

За дъщеря ми (хайку)

2.2K 1 13

 

Мойта дъщеря - 

песен във сърцето ми,

невинен ангел.

 

 

Недовършен стих,

адажио във бяло -

литнала мечта.

 

 

Пъстра калинка,

котешка грациозност,

помъдрял славей.

 

 

Рачешки  щипки,

прегръдка на паяче,

корабна мачта.

 

 

Душа ранима,

лабиринт от пътеки -

обич безкрайна.

 

 

Котва в сърцето,

окована с верига -

вечна надежда!

 

 

 

 

 

http://vbox7.com/play:ab453e4a

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...