May 6, 2010, 4:26 PM

За дъщеря ми (хайку)

2.2K 1 13

 

Мойта дъщеря - 

песен във сърцето ми,

невинен ангел.

 

 

Недовършен стих,

адажио във бяло -

литнала мечта.

 

 

Пъстра калинка,

котешка грациозност,

помъдрял славей.

 

 

Рачешки  щипки,

прегръдка на паяче,

корабна мачта.

 

 

Душа ранима,

лабиринт от пътеки -

обич безкрайна.

 

 

Котва в сърцето,

окована с верига -

вечна надежда!

 

 

 

 

 

http://vbox7.com/play:ab453e4a

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...