11 oct 2009, 1:15

За един смарагд... 

  Poesía
546 0 5

Със ножове връхлитаха на кила,

експанзия към всеки следващ град,

пиратите със скъсаните жили -

във търсене на тайния смарагд.


Със топовете стреляха "на седем"

и крачеха по палубата със свещ,

под тъмното убиха пасажерите

и грабеха последните им вещи.


Аз помня как убиха и с харпуна

смразения ни стенещ капитан

и помня как ножовете целуваха,

с които режеха глави без срам.


Жените там се гърчеха обречени,

разпуснали плача си на поле -

едно поле, посято със смърт вече,

не ще роди живот то, вече не...

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??