За един смарагд...
Със ножове връхлитаха на кила,
експанзия към всеки следващ град,
пиратите със скъсаните жили -
във търсене на тайния смарагд.
Със топовете стреляха "на седем"
и крачеха по палубата със свещ,
под тъмното убиха пасажерите
и грабеха последните им вещи.
Аз помня как убиха и с харпуна
смразения ни стенещ капитан
и помня как ножовете целуваха,
с които режеха глави без срам.
Жените там се гърчеха обречени,
разпуснали плача си на поле -
едно поле, посято със смърт вече,
не ще роди живот то, вече не...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
