Oct 11, 2009, 1:15 AM

За един смарагд...

  Poetry
664 0 5

Със ножове връхлитаха на кила,

експанзия към всеки следващ град,

пиратите със скъсаните жили -

във търсене на тайния смарагд.


Със топовете стреляха "на седем"

и крачеха по палубата със свещ,

под тъмното убиха пасажерите

и грабеха последните им вещи.


Аз помня как убиха и с харпуна

смразения ни стенещ капитан

и помня как ножовете целуваха,

с които режеха глави без срам.


Жените там се гърчеха обречени,

разпуснали плача си на поле -

едно поле, посято със смърт вече,

не ще роди живот то, вече не...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....