11 окт. 2009 г., 01:15

За един смарагд... 

  Поэзия
545 0 5

Със ножове връхлитаха на кила,

експанзия към всеки следващ град,

пиратите със скъсаните жили -

във търсене на тайния смарагд.


Със топовете стреляха "на седем"

и крачеха по палубата със свещ,

под тъмното убиха пасажерите

и грабеха последните им вещи.


Аз помня как убиха и с харпуна

смразения ни стенещ капитан

и помня как ножовете целуваха,

с които режеха глави без срам.


Жените там се гърчеха обречени,

разпуснали плача си на поле -

едно поле, посято със смърт вече,

не ще роди живот то, вече не...

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??