14 mar 2008, 15:28

За една душа 

  Poesía » Otra
818 0 6
Безкрайно дълго бях във мрака -
душа без път с угаснали надежди.
Незнаен пътник от незнайно място чаках.
Души от мрака можел да извежда.

Аз сякаш бях потънала в безкрая,
в света на моето нещастие.
Не мога вече даже да мечтая,
забравила какво е щастие.

Сънят дори не искаше да ме приеме
и - дълги - нощите тежаха.
Денят ми всичко бързаше да вземе.
Сълзи оставяше ми за отплата.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??