14.03.2008 г., 15:28 ч.

За една душа 

  Поезия » Друга
712 0 6
Безкрайно дълго бях във мрака -
душа без път с угаснали надежди.
Незнаен пътник от незнайно място чаках.
Души от мрака можел да извежда.

Аз сякаш бях потънала в безкрая,
в света на моето нещастие.
Не мога вече даже да мечтая,
забравила какво е щастие.

Сънят дори не искаше да ме приеме
и - дълги - нощите тежаха.
Денят ми всичко бързаше да вземе.
Сълзи оставяше ми за отплата.

© Ина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??