14.03.2008 г., 15:28

За една душа

1.1K 0 6
Безкрайно дълго бях във мрака -
душа без път с угаснали надежди.
Незнаен пътник от незнайно място чаках.
Души от мрака можел да извежда.

Аз сякаш бях потънала в безкрая,
в света на моето нещастие.
Не мога вече даже да мечтая,
забравила какво е щастие.

Сънят дори не искаше да ме приеме
и - дълги - нощите тежаха.
Денят ми всичко бързаше да вземе.
Сълзи оставяше ми за отплата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....