За една душа

Poetry » Other

1.1K 0 6

Безкрайно дълго бях във мрака -
душа без път с угаснали надежди.
Незнаен пътник от незнайно място чаках.
Души от мрака можел да извежда.

Аз сякаш бях потънала в безкрая,
в света на моето нещастие.
Не мога вече даже да мечтая,
забравила какво е щастие.

Сънят дори не искаше да ме приеме
и - дълги - нощите тежаха.
Денят ми всичко бързаше да вземе.
Сълзи оставяше ми за отплата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

unusual_girl (Петя Петрова)

БравО,мноГо хуБав сТих!

2008-04-01T23:08:06+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много хубав...макар и тъжен стих!
хареса ми. с обич, Ина.

2008-03-14T19:31:18+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Много, много, много хубав! Аплодисменти, от сърце!

2008-03-14T19:30:44+02:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Не се отказвай от мечтите си, те са твоята пътеводна светлина! Пролет е, огледай се наоколо и се усмихни на красивите напъпили дървета... скоро слънцето ще ти се усмихне отново! Поздрав за хубавия стих

2008-03-14T17:39:02+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Много тъжен стих,но вълнуващ!Прегръдка за теб!

2008-03-14T16:50:20+02:00