5 abr 2008, 18:35

За една душа 

  Poesía » Otra
922 0 2
 

А навън плачът й тегне и отеква,

мъглата гъста влачи се из двора сив

и иска й се да побегне надалеч,

дето светът е по-красив.

 

И в тъмата, неспокойно -

нощем броди, огнени парчета лава мята

и не чува как някой й шепти:

спри - и за прошка на Исус се помоли.

 

Той е твоят спасител,

той ще те чуе и разбере,

и само той към правия път

пак ще те поведе.

 

Тя е - отново доброто

и милосърдечно същество,

върнало се да ни покаже

що е победа над задгробното зло.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • прекрасно е за настъпващите ВЕликденски празници.
    Поздрав
  • Красиво пишеш! Харесва ми, оптимистичен стих! Продължавай да твориш!
Propuestas
: ??:??