За една душа
А навън плачът й тегне и отеква,
мъглата гъста влачи се из двора сив
и иска й се да побегне надалеч,
дето светът е по-красив.
И в тъмата, неспокойно -
нощем броди, огнени парчета лава мята
и не чува как някой й шепти:
спри - и за прошка на Исус се помоли.
Той е твоят спасител,
той ще те чуе и разбере,
и само той към правия път
пак ще те поведе.
Тя е - отново доброто
и милосърдечно същество,
върнало се да ни покаже
що е победа над задгробното зло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Далия Всички права запазени
