А навън плачът й тегне и отеква,
мъглата гъста влачи се из двора сив
и иска й се да побегне надалеч,
дето светът е по-красив.
И в тъмата, неспокойно -
нощем броди, огнени парчета лава мята
и не чува как някой й шепти:
спри - и за прошка на Исус се помоли.
Той е твоят спасител,
той ще те чуе и разбере,
и само той към правия път
пак ще те поведе.
Тя е - отново доброто
и милосърдечно същество,
върнало се да ни покаже
що е победа над задгробното зло.
© Далия All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
