31 ago 2007, 21:12

За една година

  Poesía
807 0 10
Бях "вдовица" за една година,
ти не бе до мен.
Облечена в черно,
тъжна и самотна.
Отбелязвах като затворник,
всеки един изминал ден.
Жалейка си окичих,
да видят,че страдам.
Да замълчат и да забравят,
да ми кажат поредното съжалявам.
Да спрат да ме заглеждат,
да вярват,че ще бъда тяхна аз.
Аз съм "вдовица"за една година-
отпъждах ги с тези думи без страх.
Усмихвах се изкуствено,
пристягах си черна препаска.
Пристъпвах сама и горда
и пазех сърцето си за да не се одраска.
Пазех го,за да бъде цяло,
щом се върнеш ти.
Да го погалиш и да видиш,че е оцеляло,
благодарение на нашите мечти.
И тази черна година отмина,
с толкова борба и тъга.
Облякох си бялата ленена рокля
и с тази премяна зачаках сама.
Ето те,ти си идваш,
изобщо не си се променил.
Надявам се да не си ме забравил
и своите чувства да си освободил.
Но ти ме целуваш и вдигаш на ръце.
Пренасяш ме като булка и бие моето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...