Бях "вдовица" за една година, ти не бе до мен. Облечена в черно, тъжна и самотна. Отбелязвах като затворник, всеки един изминал ден. Жалейка си окичих, да видят,че страдам. Да замълчат и да забравят, да ми кажат поредното съжалявам. Да спрат да ме заглеждат, да вярват,че ще бъда тяхна аз. Аз съм "вдовица"за една година- отпъждах ги с тези думи без страх. Усмихвах се изкуствено, пристягах си черна препаска. Пристъпвах сама и горда и пазех сърцето си за да не се одраска. Пазех го,за да бъде цяло, щом се върнеш ти. Да го погалиш и да видиш,че е оцеляло, благодарение на нашите мечти. И тази черна година отмина, с толкова борба и тъга. Облякох си бялата ленена рокля и с тази премяна зачаках сама. Ето те,ти си идваш, изобщо не си се променил. Надявам се да не си ме забравил и своите чувства да си освободил. Но ти ме целуваш и вдигаш на ръце. Пренасяш ме като булка и бие моето сърце.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.