За една година
Бях "вдовица" за една година,
ти не бе до мен.
Облечена в черно,
тъжна и самотна.
Отбелязвах като затворник,
всеки един изминал ден.
Жалейка си окичих,
да видят,че страдам.
Да замълчат и да забравят,
да ми кажат поредното съжалявам.
Да спрат да ме заглеждат,
да вярват,че ще бъда тяхна аз.
Аз съм "вдовица"за една година-
отпъждах ги с тези думи без страх.
Усмихвах се изкуствено,
пристягах си черна препаска.
Пристъпвах сама и горда
и пазех сърцето си за да не се одраска.
Пазех го,за да бъде цяло,
щом се върнеш ти.
Да го погалиш и да видиш,че е оцеляло,
благодарение на нашите мечти.
И тази черна година отмина,
с толкова борба и тъга.
Облякох си бялата ленена рокля
и с тази премяна зачаках сама.
Ето те,ти си идваш,
изобщо не си се променил.
Надявам се да не си ме забравил
и своите чувства да си освободил.
Но ти ме целуваш и вдигаш на ръце.
Пренасяш ме като булка и бие моето сърце.
ти не бе до мен.
Облечена в черно,
тъжна и самотна.
Отбелязвах като затворник,
всеки един изминал ден.
Жалейка си окичих,
да видят,че страдам.
Да замълчат и да забравят,
да ми кажат поредното съжалявам.
Да спрат да ме заглеждат,
да вярват,че ще бъда тяхна аз.
Аз съм "вдовица"за една година-
отпъждах ги с тези думи без страх.
Усмихвах се изкуствено,
пристягах си черна препаска.
Пристъпвах сама и горда
и пазех сърцето си за да не се одраска.
Пазех го,за да бъде цяло,
щом се върнеш ти.
Да го погалиш и да видиш,че е оцеляло,
благодарение на нашите мечти.
И тази черна година отмина,
с толкова борба и тъга.
Облякох си бялата ленена рокля
и с тази премяна зачаках сама.
Ето те,ти си идваш,
изобщо не си се променил.
Надявам се да не си ме забравил
и своите чувства да си освободил.
Но ти ме целуваш и вдигаш на ръце.
Пренасяш ме като булка и бие моето сърце.
© Ванина All rights reserved.
