За една кръгла луна
Тази кръгла луна дяволито намига
в нежно-синята пазва на нощта тъмнокоса.
А един хълм прегърбен небето повдига
и към нея все гледа. А вятърът носи
сиви облаци тъжни, натежали от сЪлзи.
Всеки миг ще избухнат от плач. И тогава
по гърбатия хълм ще препуснат сто бързея,
а пък той за луната почти ще забрави.
Тя, обаче, ще бъде замечтана и кръгла,
докато на талази изтича небето.
И когато дъждът свий на времето в ъгъла
локвите ще превърне на малки морета,
да проблясват през мрака, всяко с лунна пътека -
за нощта път да има, преди да си тръгне.
А луната ще мига, все така дяволика
неразбрала, че чезне, когато се съмне...
© Деа Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Бела!
-
Лунна прелест! Поздравления!
-
Благодаря ти, Иржи, за прекрасните думи!
-
Страхотно е, Деа, аз обичам студената светлина на луната, обичам да я гладам, въпреки, че ми действа на съня....Харесвам изразните ти средства-"неразбрала, че чезне, когато се съмне" и на " на талази изтича небето"...Самото й присъствие създава романтика и ти много добре си я уловила...Браво!
-
И при мен често е така Не го мисли...
Аз повече пиша на телефона и като се включи и транслейта - става чудо
Благодаря ти за милите думи (та дори и да не са пълни) -
Дени,Юри, Стойчо, Марианче, Георги 🌹🌹🌹 Благодаря ви!
-
Приятно и красиво.
-
Пренесе ме в лунна картина, чиято меланхолична тоналност извика в мен желанието да я украся с "Лунната соната" на Бетовен!
Поздравления, Деа!😍🎭 -
Хубаво е, Деа! Много романтични неща изчезват по светло! 😀
-
Прелест е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
