4.06.2020 г., 12:11 ч.

За една кръгла луна 

  Поезия
746 5 10

Тази кръгла луна дяволито намига

в нежно-синята пазва на нощта тъмнокоса.

А един хълм прегърбен небето повдига

и към нея все гледа. А вятърът носи

сиви облаци тъжни, натежали от сЪлзи.

Всеки миг ще избухнат от плач. И тогава

по гърбатия хълм ще препуснат сто бързея,

а пък той за луната почти ще забрави.

Тя, обаче, ще бъде замечтана и кръгла,

докато на талази изтича небето.

И когато дъждът свий на времето в ъгъла

локвите ще превърне на малки морета,

да проблясват през мрака, всяко с лунна пътека -

за нощта път да има, преди да си тръгне.

А луната ще мига, все така дяволика

неразбрала, че чезне, когато се съмне...

© Деа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Бела!
  • Лунна прелест! Поздравления!
  • Благодаря ти, Иржи, за прекрасните думи!
  • Страхотно е, Деа, аз обичам студената светлина на луната, обичам да я гладам, въпреки, че ми действа на съня....Харесвам изразните ти средства-"неразбрала, че чезне, когато се съмне" и на " на талази изтича небето"...Самото й присъствие създава романтика и ти много добре си я уловила...Браво!
  • И при мен често е така Не го мисли...
    Аз повече пиша на телефона и като се включи и транслейта - става чудо
    Благодаря ти за милите думи (та дори и да не са пълни)
  • Дени,Юри, Стойчо, Марианче, Георги 🌹🌹🌹 Благодаря ви!
  • Приятно и красиво.
  • Пренесе ме в лунна картина, чиято меланхолична тоналност извика в мен желанието да я украся с "Лунната соната" на Бетовен!
    Поздравления, Деа!😍🎭
  • Хубаво е, Деа! Много романтични неща изчезват по светло! 😀
  • Прелест е!
Предложения
: ??:??