За една кръгла луна
Тази кръгла луна дяволито намига
в нежно-синята пазва на нощта тъмнокоса.
А един хълм прегърбен небето повдига
и към нея все гледа. А вятърът носи
сиви облаци тъжни, натежали от сЪлзи.
Всеки миг ще избухнат от плач. И тогава
по гърбатия хълм ще препуснат сто бързея,
а пък той за луната почти ще забрави.
Тя, обаче, ще бъде замечтана и кръгла,
докато на талази изтича небето.
И когато дъждът свий на времето в ъгъла
локвите ще превърне на малки морета,
да проблясват през мрака, всяко с лунна пътека -
за нощта път да има, преди да си тръгне.
А луната ще мига, все така дяволика
неразбрала, че чезне, когато се съмне...
© Деа All rights reserved.
И при мен често е така