Когато съдбата загърби душата
и шанс за надежда не стига.
Когато с трепет дочака зората,
но знае, че после нощта я застига.
Когато погледна дълбоко в очите и,
от моите сълзи потичат.
Когато се моля да свършат бедите и,
които успех не предричат.
Когато в количка съдбата кове си
и стихове чисти нарежда.
Тогава, тогава, аз имам надежда,
глава за поклон аз и свеждам.
© Бончо Бончев Todos los derechos reservados