10 jun 2021, 23:33  

За една поетеса в количка 

  Poesía » Filosófica
388 0 1

Когато съдбата загърби душата,

но шанс за надежда не стига.

Когато отчаян дочакаш зората,

но знаеш, че после нощта я застига.

 

Когато погледнеш недъга в очите 

и сълзи на вади потичат,

когато се молиш да свършат бедите,

които кошмар се наричат.

 

Когато в количка съдбата кове си

и стихове чисти нарежда.

Тогава, тогава, все пак е надежда,

глава за поклон аз и свеждам.

 

 

© Бончо Бончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??