За една поетеса в количка
Когато съдбата загърби душата,
но шанс за надежда не стига.
Когато отчаян дочакаш зората,
но знаеш, че после нощта я застига.
Когато погледнеш недъга в очите
и сълзи на вади потичат,
когато се молиш да свършат бедите,
които кошмар се наричат.
Когато в количка съдбата кове си
и стихове чисти нарежда.
Тогава, тогава, все пак е надежда,
глава за поклон аз и свеждам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бончо Бончев Всички права запазени
