10.06.2021 г., 23:33 ч.  

За една поетеса в количка 

  Поезия » Философска
347 0 1

Когато съдбата загърби душата,

но шанс за надежда не стига.

Когато отчаян дочакаш зората,

но знаеш, че после нощта я застига.

 

Когато погледнеш недъга в очите 

и сълзи на вади потичат,

когато се молиш да свършат бедите,

които кошмар се наричат.

 

Когато в количка съдбата кове си

и стихове чисти нарежда.

Тогава, тогава, все пак е надежда,

глава за поклон аз и свеждам.

 

 

© Бончо Бончев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??