За една поетеса в количка

Jun 10, 2021, 11:33 PM 2024-06-28T18:50:45+03:00

Poetry » Phylosophy

346 0 1

Когато съдбата загърби душата,

но шанс за надежда не стига.

Когато отчаян дочакаш зората,

но знаеш, че после нощта я застига.

Когато погледнеш недъга в очите

и сълзи на вади потичат,

когато се молиш да свършат бедите,

които кошмар се наричат.

Когато в количка съдбата кове си

и стихове чисти нарежда.

Тогава, тогава, все пак е надежда,

глава за поклон аз и свеждам.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ninalubomirova86 (Нина Петкова)

2021-06-11T21:16:53+03:00

Много хубав стих! Дано да и хареса.