Когато съдбата загърби душата,
но шанс за надежда не стига.
Когато отчаян дочакаш зората,
но знаеш, че после нощта я застига.
Когато погледнеш недъга в очите
и сълзи на вади потичат,
когато се молиш да свършат бедите,
които кошмар се наричат.
Когато в количка съдбата кове си
и стихове чисти нарежда.
Тогава, тогава, все пак е надежда,
глава за поклон аз и свеждам.
© Бончо Бончев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
