11 jun 2007, 13:33

За една предизвестена раздяла

  Poesía
796 0 8

Във очакване мина неделята.
Онова, неспокойното чакане,
от което се спира и времето.


Пеперуди в стомаха ми пърхат
и разлайват в главата ми мислите.
Като два недостигнати върха
кафенеят очите ти - бистрите.


На дланта ми разсеяно пишеш
непознат йероглиф-заклинание.
Знаеш ли, че на облак миришеш?
Обърни ми за малко внимание!


Ще издърпам ръката си пламнала,
ще прогоня и тез пеперуди.
Засрамена съм - аз, безсрамната.
А надеждите ни са луди.


Тъй неделята мина в очакване.
Понеделнишко-трезво реших:
няма какво да протакаме.


Сбогом.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...